След година и нещо бачкане в ФТС си тръгвам. Причината е поредното съкращаване на щата на фирмата. Знаеше се, че нещата не са добре от 2 - 3 месеца. Не съжалявам за пребиваването ми тук. Запознах се с прекрасни хора - повечето вече бивши колеги :) Научих много неща, сблъсках се с добро и лошо...
Остана само горчивия привкус от цялата работа...някак не бях готов за случилото се...
Вчера Симо ми спомена, че искал да си намали оборотите на вентилатора на процесора, а самия вентилатор няма контрол на оборотите. Хрумна ми че би трябвало да може с малко интервенция с поялник да стане нещо.
Разрових се малко по чичко Google и намерих следния калкулатор за напрежението на вентилатора. С него вместо да смяташ само въвеждаш какво ти трябва и то ти смята колко голям резистор трябва да турнеш за да си решиш проблема...
Млях Ицо ми скри топката - показа тука някакво безплатно IDE за .NET Изглежда много добре, мъничко е и най-важноро е Free Software. Мисля да го дръпна после и да го разгледам. Впрочем писано е на .NET 2.0
Адреса на сайта на въпросното нещо е: SharpDevelop
Да така съм от малък. Поне каквото знам от родителите ми (до колко е вярно не знам) - започнал съм да заеквам от уплаха. Бил съм в Русе при баба ми и дядо ми. С брат ми сме били в детската стая и на балкона е паднала мълния по време на една буря. Аз съм се уплашил много и ето ме от тогава си нося това.
Някой знае ли какво точно е заекването? Не вярвам човек, който не заеква да знае точно. Това е лош навик. Няма физически недъг. Всичко е тук в главата ти - като дете се случва нещо и започваш да дишаш неправилно. С годините този навик се затвърдява и започваш да изпитваш невъзможност да говориш при специфични съчетания на букви или думи. Заекват главно момчетата - при момичетата се случва много рядко. Каква е точно причината не знам. Възможно е заекването да се предаде от баща на син.
Някой знае ли колко хора в България заекват и как може да се излекува това така да се нарече "заболяване". При някой е много зле и дума не могат да обелят. При други се забелязва само на моменти и то много бегло. Но винаги се забелязва. Поне аз го засичам. Май всеки се оправя както може - с логопеди, баячки, санаториуми и тем подобни. Като дете са ме водили на всичко, само и само да ме оправят. В резултат на това съм напук срещу всеки опит заекването ми да бъде излекувано и смятам, че когато реши то само ще изчезне :)
Честно да си кажа имаше голям ефект само от санаториума в Белово. Не знам дали съществува вече. Ходил съм два пъти. Курса е един месец, като започва с едноседмично пълно мълчание. Трудно е. Но си струва. След това спираш да заекваш. И започва едно промиване на мозъка състоящо се от слушане на дебилни текстове четени много бавно. Има ефект. Започваш да говориш бавно. Накрая тренираш със специфични съчетания на гласни и съгласни. Тренираш да говориш пред много хора, по телефон и тем подобни. Още си пазя един тефтер със преписани всички текстове и упражнения, както и касетка със дебилните текстове. Хората, които ти помагат там поне за мен са страхотни специалисти.
Работата е обаче, че там е прекрасно и красиво, но изолирано място. Когато свърши пак се прибираш в гадната София - в гъчканицата, стреса и забързаното ежедневие. Не можеш да се поддържаш спокоен и всичко се връща. В Белово имаше хора идващи там за пети, шести път. Защо ли...
От както съм женен и още повече, откакто ми се роди моята прекрасна дъщеричка съм много по-добре. Много по-спокоен съм може би. А и жена ми ме приема такъв какъвто съм, за което съм и безкрайно благодарен.
Ако някой иска ще публикувам и текстовете и упражненията. Не знам обаче дали това е редно. Не познавам човека, който ги е разработил и написал, за да му поискам разрешение да направя това.
Току що ми звъни телефона...
Гледам непознат номер и вдигам. Понеже нищо не чувам почвам да викам в слушалката ало, алоооо. Чак след 5 - 10 секунди се обади някаква възрастна жена, която и тя така вика, че замалко да ми проглуши ухото...
Питам аз - кого търсите, а то така ехти че аз и името не чух.
Ми казах и че е грешка, на което тя отговори:
- Абе то не е грешка ама българска му работа!
баси маси....
Вече една година пиша тук...
Странно е че изкарах толкоз даже. Честит рожден ден блог :D
Хъм...
Който го е измислил това нещо просто няма как да му се отблагодаря. Та бях си за една седмица по Русе при Вили и Стеличка. Има си редовните проблеми. Стеличка яде много лакомо и като резултат гълта много въздух, има колики и връща мляко. Коликите айде оправят се с капки, обаче това че връща си е проблем. Та за да премахнем това даваме едно мляко за дохранване, което става на гел като го изпие и връща малко по-малко. Обаче това чудо трябва веднага като се направи да се даде иначе се стяга - е тука става лудницата защото докато направиш млякото детето се скъсва от рев.
Второто е че като върне става една кисела и не иска да спи дневно време. Е заспива ама на ръце или в кенгурото. И в двата случая оставаш без ръце или кръст. Та за шезлонгчето научихме от едни приятели, които казаха че тяхното дете спяло много добре в това нещо. Купихме го за 49 лева. Не беше много евтино, но пък е свръх удобно - можеш да нагласиш главичката на детето да е малко повдигната, което ни е полезно когато върне мляко, защото тогава детето трябва да стои с малко понадигнато. Второто че можеш да си гледаш телевизия или да си хапваш и да люлееш детето буквално с един пръст. Също има и дръжки да си го разнасяш из стаите :)
Другото хубаво е че вече спим по шест часа нощем от 9 до 3 през нощта. Незнам как стана просто започна да спи повече. Ако не го събудим може и по повече да откара сигурно, само че после ще е свръх гладна и ще се нагълта с много въздух от лакомия. Та засега си я будим в 3 ако не се събуди да си я храним. После може и това да спрем.
